Таваличево се намира в западната част на страната в пределите на кюстендилска област и е част от едноименната община. По пътния участък Кюстендил – Бобов дол може лесно да се стигне до мястото, което заема част от източната територия на кюстендилската котловина. Кафявите горски и канелените горски почви са два от най-често срещаните видове, но освен тях има и карбонатни. Особеностите на климата са от такова естество, че се усеща влияние от Средиземноморието. Продължителното лято се характеризира със сухота и е топло за сметка на зимата. Тя протича сравнително сухо и не особено студено, а през есента не е изключено топлите слънчеви дни да се задържат до последните дни на ноември. Тавалик буквално се превежда като воденичен камък, ето защо най-вероятно именно това е превода на името на селото. От 1978-ма година досега селото е разпределено на територията на кюстендилската община, а през годините на различни времеви интервали сменя административната си принадлежност.
От епохата на древността край Таваличево са запазени останки от антични и късноантични селища и некрополи, но няма как да се удостовери със стопроцентова точност кога възниква селото. Траките и римляните определено са оставили своя отпечатък в района, а малко по-късно идват и така добре познатите на балканските народи славянски племена. Света Петка е една от най-ярките забележителности за селото, което по характер и архитектура е типично за късните средни векове. Старите стенописи на храма са много добре съхранени, а в един османски регистър по данъците от 1576-та година е записано това село под няколко различни имена. Те обаче не се различават съществено помежду си. И въпреки че през годините все още има данни за името на селото и къде точно принадлежи и с какъв статут, едва през 1857-ма се стига до построяването на първото училище. Близо 24 000 декара е общата площ на землището към края на 19-тото столетие, а от тях 14 557 са гори, следващи по брой са нивите. Има лозови насаждения и естествени ливади, а типично за района основен поминък на населението остава земеделието. Това включва отглеждането на овощни насаждения и тютюн, а и развиване на овощарството през първите години на новия век.
Предимно то е стартирано в Таваличево чрез създаването на нови градини с овощни насаждения, но паралелно с това се развиват и домашните занаяти. Този начин на развитие на стопанството е познат на много места в страната в годините, когато страната все още прохожда след скорошното османско робство. Така и тук се стига до популяризиране на кожухарство, шивачество и зидарство. Сливарските фурни са общо девет на брой, с една по-малко от водениците. Пет бакалници и една фурна за хляб допълват списъка на обектите, благодарение на които се осигурява прехрана за местното население. Паянтова е новата училищна сграда, издигната през 1882-ра на мястото на старата и успяла да просъществува до 1918-та. Пет учебни стаи и една за учителите са издигнати в новото училище от 1925-та, като тя пак е нова, а през 1927-ма е отворена прогимназия. През 1935-36-та отваря врати трапезария за бедни ученици, приходящи от други села.
